В 21ви век,май всичко е спорт.А спортът начин на оцеляване.А победа,едно самотно място за едниственият останал.Понякога трябва късмет, понякога просто се нещо се случва.Появява се възможнст.Ти я приемаш и евентуално печелиш.Печели най-добрият,нали?
След време обаче си задаваш въпрос-Добре,де...А какво спечелих когато приех.Когато стана възможно да започна да печеля.Всичко.Приятели,познати,врагове,пари,власт,положение?
И започва вътрешното мъчение- печеля ли, или просто губя, и това е моя фалшива гледна точка .Да замълча ли?Или да попитам другите.Или просто да си стоя “обут в мойте обувки”, защото те са най-удобни, и силно значимото са си мой.Никой не живее заради другите.
Златото синвол на победата във всеки спорт е красиво и блести.Трябва да се научим,че блести, но само за един.И често дори трябва да скрием,замълчим, че го имаме.Вътре в себе си.
Но...
Лъжат - мълчанието не е никакво злато. Мълчанието убива. В пряк, преносен, всякакъв смисъл.Мълчи се, когато има цензура. Игра на интереси. Интриги. Когато се избягва решението на даден проблем. Когато се изнудва. Когато се създава изкуствен проблем. При опити за манипулация. Когато искаш да наложиш гледна точка, а всъщност си пряко заинтересован. Когато не искаш да чуеш никой друг. Когато се опитваш да лъжеш. И, разбира се, когато смяташ, че ТЕ, другите, няма да те разберат.
Защото ти самият си толкова, толкова умен. Ненавиждам мълчанието.Речта е основен признак, отличаващ човека от животните. Когато се отказваме да общуваме, ние отново се превръщаме в животни.Какво означава една затворена врата?Познавам семейства, които не си говорят с години. Но какво печелят те от своето мълчание? Какво можеш да спечелиш бягайки от проблемите си, избягвайки взимането на всякакви решения? Е добре, няма да чуеш другия аргумент и другата гледна точка.
Няма да допуснеш мисълта, че е възможно да си сгрешил. Именно ти. Или и ти също. Няма да ти се наложи да мислиш какво да правиш оттук насетне.Страшно е, когато мълчанието се превърне и в държавна политика. Има проблем – но ако държавата стисне здраво очи може би проблема ще изчезне? Или никой няма да разбере за него (освен, разбира се, потърпевшите). На мен ми се струва, че проблемите не изчезват, когато стискаме очи.Дори.Става по-лошо,не ги решаваме в зародиш а им разрешаваме да станат емброн,и да се родят като по- голямо зло,скоро твърде по-трудно решимо.
Чудя се защо и другите хора с който съжителствам на Земята, не мислят така?
Това съм аз, аз който вярва в себе си, който приема възможността да спечели. Който може да се надмогне и да избере, дори да няма подходящ човек на когото да се довери и да сподели за победата ,за печалбата .Аз съм човек който не мълчи.Споделя.С близиките.С не толкова близките.С всеки.защото всеки заслужава.
Няма начин да победи и спечели,човек който не може дори битката с него самият да спечели. Той или тя сами са отнели тази своя победа.
Не може да си жив ако друг избира вместо теб.Друг да избере възможността –какво да печелиш или губиш.
Значи не си свободен. А роб. Роб на себе си и на своята загуба на вяра.Хъс за победа,печелби, постигане на цели,
Печеля за да съм жив. За да не е моят глас - “глас в пустиня “, за да е чут глас.За да постигам всичко сам .За да имам възможност . Силата на това да можеш да повяраваш в себе си , за да се доверят и на теб,да да спечелиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар