Празник, с който се чества денят на св. апостол Андрей Първозвани. Отбелязва се с празнична литургия. Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно.
Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи". В района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей (наравно със св. Hикoлa) като господар на силните морски ветрове и бури. В Петричко има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.
В навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна - жито, царевица, боб, леща и други - за „да наедряват". От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за високи, т.е. добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни.
Някъде раздават от варивото на съседи „за здраве", но по-често това не се прави, за „да не се изнесе плодородието от дома". Приготвянето на обредното вариво в народното мислене се асоциира с „наедряването" на селскостопанските култури, на младите булки (т.е. да забременеят), на плодородието в най-общ смисъл. В Северна България Св. Андрей се почита като господар на мечките.
Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята или (според друг вариант) я яхнал като кон. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. От сварената царевица хвърлят в комина и наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!" В някои райони в Южна България характерните за Андреевден обреди се извършват на празника Варвара.
http://www.focus-news.net/?id=j
неделя, 30 ноември 2008 г.
понеделник, 22 септември 2008 г.
Век независимост отбелязва България
Стогодишнината от обявяването на независимостта на България бе отбелязана тържествено в понеделник почти всички градове на страната, като кулминацията на тържествата бе във Велико Търново, където на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд Първи прочита Манифеста на независимостта.
Думите от документа "Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък, в това отношение нищо не бива да спъва България, нищо не бива да пречи за преуспяването на народа ни. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според, както той иска", прозвучаха и в много други градове.
"България днес е по-модерна и развита и с по-високо самочувствие от когато и да било", каза в словото си на Царевец министър-председателят Сергей Станишев.
"Винаги, когато сме били единни, сме успявали да се противопоставяме на външни нападения и трудности и сме излизали победители от най-трудни ситуации. Така беше и преди две години, когато България стана член на ЕС", каза още премиерът.
"В навечерието на втория век на българска независимост имаме много работа, за да може и личната свобода и стабилността на държавата и качеството на здравеопазване и образование да са по-високи, защото това е заветът на предците ни. Убеден съм, че сме народ, който може да се справи с новите предизвикателства, единни в спомена и гордостта и миналото, от нашето наследство, и единни в целите, които си представяме", каза още Станишев.
По думите му през тези 100 години България е отстояла своята независимост не само с уменията на дипломацията и развитието на икономиката, но и със силата на оръжието в условията на драматичните световни промени.
"Българският народ е демонстрирал един от най-силните актове на колективна хуманност, когато по време на Втората световна война спасихме българските евреи, изпратихме двама космонавти в космоса, гласът на Валя Балканска лети към неизвестни галактики, Джон Атанасов - българинът, положи начало на компютърната революция. Хиляди български таланти отстояват славата и името на България пред света и справедливо се гордеем с тези постижения. Забележително е, че през тези 100 години нишката, която минава през всички събития на историята, е чувството за принадлежност към един народ, една съдба, към едно бъдеще на нашето хубаво отечество", каза още Станишев.
Церемонията по издигането на националното знаме на Република България започна в понеделник сутринта с приемане на рапорта на началника на караула от президента Георги Първанов. След малък технически гаф, най-големият изработен трибагреник беше издигнат под звуците на националния химн и под погледите на председателя на Народното събрание Георги Пирински, Станишев, кметът на Велико Търново Румен Рашев, представители на близо 40 дипломатически мисии в страната, народни представители, представители на различни държавни и местни институции.
Десетки балони с цветовете на националния трибагреник излетяха във въздуха, пуснати от деца, а празничното шествие се спусна от Царевец към града, където пред паметника "Майка България" бяха положени гирлянди.
В столицата тържеството бе отбелязано пред паметника на Независимостта на пл. "Княз Александър Първи". В честването се включиха десетки граждани, депутати, общински съветници, районни кметове и представители на патриотични организации.
Пред събралите се хора бе прочетен поздравителен адрес от лидера на НДСВ и наследник на цар Фердинанд І Симеон Сакскобургготски.
"Само преди 100 години България се върна в Европа след дълго отсъствие, а само преди година я върнахме пак", посочва Сакскобургготски. Според него необходимата модернизация на страната може да бъде постигната с единение, инициативност и прагматичност, така както е постигната независимостта на България преди сто години, обявена от неговия дядо - Фердинанд Първи.
Гвардейска рота поднесе венци от името на президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев, министъра на отбраната Николай Цонев, кмета на София Бойко Борисов, началника на Генералния щаб, председателя на Столичния общински съвет, парламентарните групи на НДСВ, ДПС, ОДС и ДСБ, както и общобългарския комитет "Западни покрайнини", Роял-клуб "Цар Симеон Втори" и "Мати Болгария".
Тържествена заря ще има вечерта както на Царевец и в София, така и в големите градове на страната.
http://mediapool.bg/show/?storyid=143896&srcpos=3
неделя, 9 март 2008 г.
"Прости и простено да ти е!"
"Прости и простено да ти е!"
Тази неделя е Неделя Сиропустна - Сирни заговезни.
На вечернята става взаимното опрощаване между православните християни.
На Сирни Заговезни прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове.
От утре започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово.
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля.
http://news.ibox.bg/news/id_24545600
Тази неделя е Неделя Сиропустна - Сирни заговезни.
На вечернята става взаимното опрощаване между православните християни.
На Сирни Заговезни прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове.
От утре започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово.
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля.
http://news.ibox.bg/news/id_24545600
понеделник, 3 март 2008 г.
130 години от Освобождението на България !
За памет и поука.
http://www.vbox7.com/play:b44c0281
3 март - Национален празник на България
Тези следващи редове са за всички който казват, че се "сещаме" за България само на датата 3 Март.
Нека сведем глави, и след това гордо да ги вдигнем- защото сме Българи!Но нека имаме памет и поука!
Всичко е в нас самите. Промяната започва отвътре - навън... От нас към всичко останало.
Нека правим нещо. Нека си спомним-
Тъй рече Апостола:
"Ако спечеля - печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си!"
"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност"
"Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.“„Дързост и постоянство!“„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Днешният век е век на свободата.“
http://www.vbox7.com/play:b44c0281
3 март - Национален празник на България
Тези следващи редове са за всички който казват, че се "сещаме" за България само на датата 3 Март.
Нека сведем глави, и след това гордо да ги вдигнем- защото сме Българи!Но нека имаме памет и поука!
Всичко е в нас самите. Промяната започва отвътре - навън... От нас към всичко останало.
Нека правим нещо. Нека си спомним-
Тъй рече Апостола:
"Ако спечеля - печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си!"
"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност"
"Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.“„Дързост и постоянство!“„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Днешният век е век на свободата.“
неделя, 2 март 2008 г.
Не можех да не споделя ...
Revenge on them niggaz that played me, and all the cowards that was down widditNow it's yo' nigga right beside yaHopin you listenin, catch you payin attention to my ambitions as a ridah.
http://www.azlyrics.com/lyrics/2pac/ambitionzazaridah.html
Това е моята песен.Моята амбиция.Намерета я.Чуите я .
http://www.azlyrics.com/lyrics/2pac/ambitionzazaridah.html
Това е моята песен.Моята амбиция.Намерета я.Чуите я .
Неизползваем
Това е едно състояние в което изпадаш когато си с готино момиче, със съмнителни амбиции за бъдещето и, което обаче те хипнотизира с очи. И точно а,а да станат нещата , ама нещо те спира..И да ставаш неизползваем защото ми ... нещо те спира.Мислиш си.А мисленето е вредно.Я се разчупи и я употреби .Да види тя кой е неизползваем...Най-лошото нещо е дажат за едно куче, че е бясно и то неиморевно става... Използаваемо
четвъртък, 21 февруари 2008 г.
сряда, 20 февруари 2008 г.
Поглед
Какво е погледа кажи ?
Пълен със лъжи или нещо под вежди?
Нещо плашещо и мрачно Или действие провлачно ?
Издаващ често е дори .
Поглед със искри .
Част 2
Пълен със лъжи или нещо под вежди?
Нещо плашещо и мрачно Или действие провлачно ?
Издаващ често е дори .
Поглед със искри .
Част 2
Очи с цвят
Част 1
Спечелих нейния поглед
Това добре е с оглед ,
Че мразила ме тя
Като стара ваза със цветя
Но ще стане и беля
А май и стана –в очите ми прозря
Сини ги видя или обърка
Като котка ,че замърка
С чара ми щом се забърка .
Станаха и червени –
Сега със злоба озарени
Надолу и нагоре закривени
вежди свити
От омраза покрити .
Цвета им се мени
И ти ги погледни .
Спечелих нейния поглед
Това добре е с оглед ,
Че мразила ме тя
Като стара ваза със цветя
Но ще стане и беля
А май и стана –в очите ми прозря
Сини ги видя или обърка
Като котка ,че замърка
С чара ми щом се забърка .
Станаха и червени –
Сега със злоба озарени
Надолу и нагоре закривени
вежди свити
От омраза покрити .
Цвета им се мени
И ти ги погледни .
Чeзне...
Очите са красиви ,
Лицето не до там,
А аз отново сам
Се лутам в дъжда скоро излян
В спомен разпилян – търся блян
Тя отново е далеч ,
А образът като разрязан с меч ,
Пак не е красиво ,но има нещо диво –
Когато виждам я сънливо , без да я позная .
Друга да ме замая .
Объркано е да , но това си е мечта
Да си влюбен в една –
И тя да е една , красива ако може
Руса - дал боже .
Трудно ще да става
Малко ми остава но ето тя са задава-
И чезне .
Лицето не до там,
А аз отново сам
Се лутам в дъжда скоро излян
В спомен разпилян – търся блян
Тя отново е далеч ,
А образът като разрязан с меч ,
Пак не е красиво ,но има нещо диво –
Когато виждам я сънливо , без да я позная .
Друга да ме замая .
Объркано е да , но това си е мечта
Да си влюбен в една –
И тя да е една , красива ако може
Руса - дал боже .
Трудно ще да става
Малко ми остава но ето тя са задава-
И чезне .
И ПОСЛЕ ...
Студ . И после вятър . Повече студ .
Ах как ми се пие червен Мавруд.
И после топлина . Ах как се изчервих –
А май се и напих .
Но стоплих се поне
И после заспах на снежното поле .
Събудих се към десет
Имаше и слънце – set
Изгряване на чужд език
Май английски с вик.
Объркан съм аз – зная ,
вино ме омая .
И нея я загубих ...
И после тя си тръга . Сам .
Останах ням .
Спомените още май са с мене
И тяхното бреме .
Като жаждата отново
И времето сурово
Студено кат олово .Студ .
Вятър . И после водка –
Довечера полицейска сводка
За влюбен и пиян
по нея замечтан .
И после затвор . Отново студ .
Къде сега е моят Мавруд .
петък, 15 февруари 2008 г.
Амнезия
Пиша аз поезия ,
Но внезапно хваща ме амнезия .
На море съм и на плажа
С плажно масло си се мажа
И се чудя къде е българското черноморие
От Варна до Поморие
Пълно със хотели
Като Люлин - блокове панели
А от къде пари са взeли ?...
Но внезапно хваща ме амнезия .
На море съм и на плажа
С плажно масло си се мажа
И се чудя къде е българското черноморие
От Варна до Поморие
Пълно със хотели
Като Люлин - блокове панели
А от къде пари са взeли ?...
Промяна ?!...
(Трудна е тази тема ,
но дали в “промяната ” е проблема ? )
Щом и .
Щом всичко тръгнало е назад ,
Щом си сам срещу своя враг ,
Щом си влюбен ,но не знаеш как,
Щом отхвърлен си отново или пак ,
Щом и съдбата ти е дала знак ,
Че няма да успееш ако си благ ,
Щом и живота ти е като рак ,
Една напред и две назад
Щом и гаджетата са ти леки,
И те гонят ипотеки
Щом поредна те отхвърли ,
И ти казва ,че не си първи ,
Щом изпуснал си и последния влак ,
Щом и в утро виждаш мрак ,
Щом и избраната е зодия Близнак
И резервната скамейка ти е праг
Щом сърцето ти ранено наново устремено
От реалността е покрусено ,
Щом в друг идеал е убедено –
ТО ще бъде победено ...
но дали в “промяната ” е проблема ? )
Щом и .
Щом всичко тръгнало е назад ,
Щом си сам срещу своя враг ,
Щом си влюбен ,но не знаеш как,
Щом отхвърлен си отново или пак ,
Щом и съдбата ти е дала знак ,
Че няма да успееш ако си благ ,
Щом и живота ти е като рак ,
Една напред и две назад
Щом и гаджетата са ти леки,
И те гонят ипотеки
Щом поредна те отхвърли ,
И ти казва ,че не си първи ,
Щом изпуснал си и последния влак ,
Щом и в утро виждаш мрак ,
Щом и избраната е зодия Близнак
И резервната скамейка ти е праг
Щом сърцето ти ранено наново устремено
От реалността е покрусено ,
Щом в друг идеал е убедено –
ТО ще бъде победено ...
ЗДРАЧ?
ЗДРАЧ?
Идеше ми да заплача ,
Щом се сетя как не можех да заспя в здрача.
Въртях се във леглото
И затарях си окото ,
Дори и да заспя едното отворено да е .
Щях да се завивам ,
От облика ти да се прикривам –
Той ме преследваше обаче,
Отново ми се плаче ...
Но ти си тръгна - гръб ми обърна ,
Ако можех времето да върна ,
Бих ли се влюбил в очите ти игриви ,
В движенията плашливи , в косите диви ,
напомнящи лъвски гриви,
бих ли се сблъскал с дните сънливи,
недоспал в деня ,с надежда да те осеня ,
като мечта , а не
като част от любовна игра която има край –
далеч от представата за Рай .
Идеше ми да заплача ,
Щом се сетя как не можех да заспя в здрача.
Въртях се във леглото
И затарях си окото ,
Дори и да заспя едното отворено да е .
Щях да се завивам ,
От облика ти да се прикривам –
Той ме преследваше обаче,
Отново ми се плаче ...
Но ти си тръгна - гръб ми обърна ,
Ако можех времето да върна ,
Бих ли се влюбил в очите ти игриви ,
В движенията плашливи , в косите диви ,
напомнящи лъвски гриви,
бих ли се сблъскал с дните сънливи,
недоспал в деня ,с надежда да те осеня ,
като мечта , а не
като част от любовна игра която има край –
далеч от представата за Рай .
Една любов
Една любов
Една любов изгърмя ,
Една любов умря.
Но това не ме спря
И съм още в таз игра .
Тя сърцето ми разтуптя ,
и очите със сълзи заля .
Виждам светлина ,
и тя отново е една .
Врагът я видя и едва не ослепя .
Исках да си отмъстя ,
Но почуствах се виновен –
Спомних си ,че бях отровен ,
и спрях да се чувствам отговорен .
За това което ще направя –
от враговете си да се избавя.
(Предполагам ,че ще се забавя,но не
на време ще го направя
Любовта и да си набавя ! ! !)
Една любов изгърмя ,
Една любов умря.
Но това не ме спря
И съм още в таз игра .
Тя сърцето ми разтуптя ,
и очите със сълзи заля .
Виждам светлина ,
и тя отново е една .
Врагът я видя и едва не ослепя .
Исках да си отмъстя ,
Но почуствах се виновен –
Спомних си ,че бях отровен ,
и спрях да се чувствам отговорен .
За това което ще направя –
от враговете си да се избавя.
(Предполагам ,че ще се забавя,но не
на време ще го направя
Любовта и да си набавя ! ! !)
четвъртък, 14 февруари 2008 г.
Възможността която избрах "какво да печеля"
В 21ви век,май всичко е спорт.А спортът начин на оцеляване.А победа,едно самотно място за едниственият останал.Понякога трябва късмет, понякога просто се нещо се случва.Появява се възможнст.Ти я приемаш и евентуално печелиш.Печели най-добрият,нали?
След време обаче си задаваш въпрос-Добре,де...А какво спечелих когато приех.Когато стана възможно да започна да печеля.Всичко.Приятели,познати,врагове,пари,власт,положение?
И започва вътрешното мъчение- печеля ли, или просто губя, и това е моя фалшива гледна точка .Да замълча ли?Или да попитам другите.Или просто да си стоя “обут в мойте обувки”, защото те са най-удобни, и силно значимото са си мой.Никой не живее заради другите.
Златото синвол на победата във всеки спорт е красиво и блести.Трябва да се научим,че блести, но само за един.И често дори трябва да скрием,замълчим, че го имаме.Вътре в себе си.
Но...
Лъжат - мълчанието не е никакво злато. Мълчанието убива. В пряк, преносен, всякакъв смисъл.Мълчи се, когато има цензура. Игра на интереси. Интриги. Когато се избягва решението на даден проблем. Когато се изнудва. Когато се създава изкуствен проблем. При опити за манипулация. Когато искаш да наложиш гледна точка, а всъщност си пряко заинтересован. Когато не искаш да чуеш никой друг. Когато се опитваш да лъжеш. И, разбира се, когато смяташ, че ТЕ, другите, няма да те разберат.
Защото ти самият си толкова, толкова умен. Ненавиждам мълчанието.Речта е основен признак, отличаващ човека от животните. Когато се отказваме да общуваме, ние отново се превръщаме в животни.Какво означава една затворена врата?Познавам семейства, които не си говорят с години. Но какво печелят те от своето мълчание? Какво можеш да спечелиш бягайки от проблемите си, избягвайки взимането на всякакви решения? Е добре, няма да чуеш другия аргумент и другата гледна точка.
Няма да допуснеш мисълта, че е възможно да си сгрешил. Именно ти. Или и ти също. Няма да ти се наложи да мислиш какво да правиш оттук насетне.Страшно е, когато мълчанието се превърне и в държавна политика. Има проблем – но ако държавата стисне здраво очи може би проблема ще изчезне? Или никой няма да разбере за него (освен, разбира се, потърпевшите). На мен ми се струва, че проблемите не изчезват, когато стискаме очи.Дори.Става по-лошо,не ги решаваме в зародиш а им разрешаваме да станат емброн,и да се родят като по- голямо зло,скоро твърде по-трудно решимо.
Чудя се защо и другите хора с който съжителствам на Земята, не мислят така?
Това съм аз, аз който вярва в себе си, който приема възможността да спечели. Който може да се надмогне и да избере, дори да няма подходящ човек на когото да се довери и да сподели за победата ,за печалбата .Аз съм човек който не мълчи.Споделя.С близиките.С не толкова близките.С всеки.защото всеки заслужава.
Няма начин да победи и спечели,човек който не може дори битката с него самият да спечели. Той или тя сами са отнели тази своя победа.
Не може да си жив ако друг избира вместо теб.Друг да избере възможността –какво да печелиш или губиш.
Значи не си свободен. А роб. Роб на себе си и на своята загуба на вяра.Хъс за победа,печелби, постигане на цели,
Печеля за да съм жив. За да не е моят глас - “глас в пустиня “, за да е чут глас.За да постигам всичко сам .За да имам възможност . Силата на това да можеш да повяраваш в себе си , за да се доверят и на теб,да да спечелиш.
След време обаче си задаваш въпрос-Добре,де...А какво спечелих когато приех.Когато стана възможно да започна да печеля.Всичко.Приятели,познати,врагове,пари,власт,положение?
И започва вътрешното мъчение- печеля ли, или просто губя, и това е моя фалшива гледна точка .Да замълча ли?Или да попитам другите.Или просто да си стоя “обут в мойте обувки”, защото те са най-удобни, и силно значимото са си мой.Никой не живее заради другите.
Златото синвол на победата във всеки спорт е красиво и блести.Трябва да се научим,че блести, но само за един.И често дори трябва да скрием,замълчим, че го имаме.Вътре в себе си.
Но...
Лъжат - мълчанието не е никакво злато. Мълчанието убива. В пряк, преносен, всякакъв смисъл.Мълчи се, когато има цензура. Игра на интереси. Интриги. Когато се избягва решението на даден проблем. Когато се изнудва. Когато се създава изкуствен проблем. При опити за манипулация. Когато искаш да наложиш гледна точка, а всъщност си пряко заинтересован. Когато не искаш да чуеш никой друг. Когато се опитваш да лъжеш. И, разбира се, когато смяташ, че ТЕ, другите, няма да те разберат.
Защото ти самият си толкова, толкова умен. Ненавиждам мълчанието.Речта е основен признак, отличаващ човека от животните. Когато се отказваме да общуваме, ние отново се превръщаме в животни.Какво означава една затворена врата?Познавам семейства, които не си говорят с години. Но какво печелят те от своето мълчание? Какво можеш да спечелиш бягайки от проблемите си, избягвайки взимането на всякакви решения? Е добре, няма да чуеш другия аргумент и другата гледна точка.
Няма да допуснеш мисълта, че е възможно да си сгрешил. Именно ти. Или и ти също. Няма да ти се наложи да мислиш какво да правиш оттук насетне.Страшно е, когато мълчанието се превърне и в държавна политика. Има проблем – но ако държавата стисне здраво очи може би проблема ще изчезне? Или никой няма да разбере за него (освен, разбира се, потърпевшите). На мен ми се струва, че проблемите не изчезват, когато стискаме очи.Дори.Става по-лошо,не ги решаваме в зародиш а им разрешаваме да станат емброн,и да се родят като по- голямо зло,скоро твърде по-трудно решимо.
Чудя се защо и другите хора с който съжителствам на Земята, не мислят така?
Това съм аз, аз който вярва в себе си, който приема възможността да спечели. Който може да се надмогне и да избере, дори да няма подходящ човек на когото да се довери и да сподели за победата ,за печалбата .Аз съм човек който не мълчи.Споделя.С близиките.С не толкова близките.С всеки.защото всеки заслужава.
Няма начин да победи и спечели,човек който не може дори битката с него самият да спечели. Той или тя сами са отнели тази своя победа.
Не може да си жив ако друг избира вместо теб.Друг да избере възможността –какво да печелиш или губиш.
Значи не си свободен. А роб. Роб на себе си и на своята загуба на вяра.Хъс за победа,печелби, постигане на цели,
Печеля за да съм жив. За да не е моят глас - “глас в пустиня “, за да е чут глас.За да постигам всичко сам .За да имам възможност . Силата на това да можеш да повяраваш в себе си , за да се доверят и на теб,да да спечелиш.
Аз (не) гласувам!
Андрей Велчев: Аз (не) гласувам!
Мнение в сайта bgreporter.com
20.11.2007
Студент съм в Нов български университет. Департамент "Масови комуникации". Това е избор. Това е доверие. Когато съм кандидатствал, не съм бил сигурен това ли е мястото, което ще бележи бъдещето ми до голяма степен, това ли е мястото, което ще ми даде знание.
Но сега, 4 години по-късно, съм сигурен, че съм получил най-доброто и съм щастлив, че съм направил избор. Че съм гласувал доверие на нещо, което не ме е подвело.
Чудя се защо и в политиката не е така? Защо мнозина избират да кажат НЕ , аз не гласувам и нямам намерение да го направя.Чудя се, какво може до те накара да бъдеш безмълвен, какво може да те накара да бъдеш човек без глас. Човек, оставил бедещето си в ръцете на другиго.
Може и да си дам логичен отговор, защото на всеки му се е случвало да бъде подведен, излъган, предаден ... особено в динамичното ежедневие на 21-ви век .В ерата на дигиталните технологии. В ерата на машините, които решават вместо теб, но не и без теб.
Вярно е, че години наред българите са вярвали. Борили са се за промяна. Вярно е, че сега години по-късно си мислят и съжаляват за деня, в който са дали своя глас, защо са избрали да извършат действието "АЗ ГЛАСУВАМ ", давам част от себе си, давам "гласът" ? вътрешен, външен и дори онзи неспиращият да общува с различни хора в различни ситуации.
Борил съм се. Спорил съм. Убеждавал съм всички около мен, колко е важно да не дам на друг да бъде мен. И как в деня на избор, аз ще направя своя.
Присъщо на всяко живо същество е да се бори. И да вярва. В себе си, и във всичко останало, което има смисъл. А кога разбираме "имало ли е смъсъл?", само тогава, когато сме предприели някакви дейстивия. Не можеш да чакаш нещо да се случи само.
Промяната не идва сама, а дойде ли сама, никога не е такава, каквато искаме, защото е създадена от друг, а не наш глас. Глас, който ни води. Води "Да" или "да не" сторим нещо. "Аз гласувам" без скобите, в който се съдържа онова зловещо НЕ.
Ако кажа не, значи мен ме няма. Не искам друг да избере вместо мен. Не искам друг да е мен. Това е моята държава. И аз съм нейн гражданин. Това съм аз, аз който гласува. Който може да се надмогне и да избере, дори да няма подходящ кандидат, човек на когото да се довери.
Много млади правят грешка и решават да няма младежко участие в гражданските и политическите процеси в България. Повечето от тях... много са. Но как де не трепне нещо у мен, когато някой мой връстник, приятел, за когото съм сигурен, че НЕ е гласувал, защото така ми е казал, седне до мен и започне да се оплаква от това калко е труден живота и как няма надежда.
Той или тя сами са отнели тази своя надежда. Не може да си жив ако друг избира вместо теб. Значи не си свободен. А роб. Роб на себе си и на своята своята загуба на вяра. Гласувам за да съм жив. За да не е моят глас - "глас в пустиня ", за да е чут глас. Силата на това да можеш да се довериш, за да се доверят и на теб.
Мнение в сайта bgreporter.com
20.11.2007
Студент съм в Нов български университет. Департамент "Масови комуникации". Това е избор. Това е доверие. Когато съм кандидатствал, не съм бил сигурен това ли е мястото, което ще бележи бъдещето ми до голяма степен, това ли е мястото, което ще ми даде знание.
Но сега, 4 години по-късно, съм сигурен, че съм получил най-доброто и съм щастлив, че съм направил избор. Че съм гласувал доверие на нещо, което не ме е подвело.
Чудя се защо и в политиката не е така? Защо мнозина избират да кажат НЕ , аз не гласувам и нямам намерение да го направя.Чудя се, какво може до те накара да бъдеш безмълвен, какво може да те накара да бъдеш човек без глас. Човек, оставил бедещето си в ръцете на другиго.
Може и да си дам логичен отговор, защото на всеки му се е случвало да бъде подведен, излъган, предаден ... особено в динамичното ежедневие на 21-ви век .В ерата на дигиталните технологии. В ерата на машините, които решават вместо теб, но не и без теб.
Вярно е, че години наред българите са вярвали. Борили са се за промяна. Вярно е, че сега години по-късно си мислят и съжаляват за деня, в който са дали своя глас, защо са избрали да извършат действието "АЗ ГЛАСУВАМ ", давам част от себе си, давам "гласът" ? вътрешен, външен и дори онзи неспиращият да общува с различни хора в различни ситуации.
Борил съм се. Спорил съм. Убеждавал съм всички около мен, колко е важно да не дам на друг да бъде мен. И как в деня на избор, аз ще направя своя.
Присъщо на всяко живо същество е да се бори. И да вярва. В себе си, и във всичко останало, което има смисъл. А кога разбираме "имало ли е смъсъл?", само тогава, когато сме предприели някакви дейстивия. Не можеш да чакаш нещо да се случи само.
Промяната не идва сама, а дойде ли сама, никога не е такава, каквато искаме, защото е създадена от друг, а не наш глас. Глас, който ни води. Води "Да" или "да не" сторим нещо. "Аз гласувам" без скобите, в който се съдържа онова зловещо НЕ.
Ако кажа не, значи мен ме няма. Не искам друг да избере вместо мен. Не искам друг да е мен. Това е моята държава. И аз съм нейн гражданин. Това съм аз, аз който гласува. Който може да се надмогне и да избере, дори да няма подходящ кандидат, човек на когото да се довери.
Много млади правят грешка и решават да няма младежко участие в гражданските и политическите процеси в България. Повечето от тях... много са. Но как де не трепне нещо у мен, когато някой мой връстник, приятел, за когото съм сигурен, че НЕ е гласувал, защото така ми е казал, седне до мен и започне да се оплаква от това калко е труден живота и как няма надежда.
Той или тя сами са отнели тази своя надежда. Не може да си жив ако друг избира вместо теб. Значи не си свободен. А роб. Роб на себе си и на своята своята загуба на вяра. Гласувам за да съм жив. За да не е моят глас - "глас в пустиня ", за да е чут глас. Силата на това да можеш да се довериш, за да се доверят и на теб.
Абонамент за:
Публикации (Atom)