ЗДРАЧ?
Идеше ми да заплача ,
Щом се сетя как не можех да заспя в здрача.
Въртях се във леглото
И затарях си окото ,
Дори и да заспя едното отворено да е .
Щях да се завивам ,
От облика ти да се прикривам –
Той ме преследваше обаче,
Отново ми се плаче ...
Но ти си тръгна - гръб ми обърна ,
Ако можех времето да върна ,
Бих ли се влюбил в очите ти игриви ,
В движенията плашливи , в косите диви ,
напомнящи лъвски гриви,
бих ли се сблъскал с дните сънливи,
недоспал в деня ,с надежда да те осеня ,
като мечта , а не
като част от любовна игра която има край –
далеч от представата за Рай .
Няма коментари:
Публикуване на коментар